През последните години горите в България все по-често страдат от природни бедствия - пожари, ветровали, нападения от болести и вредители. Това се дължи както на проблеми при стопанисването така и на нарасналия интензитет на екстремните климатични събития (ураганни ветрове, засушавания, поройни валежи, резки температурни промени) и свързания с тях стрес в горските екосистеми. По данни на Изпълнителната агенция по горите (ИАГ) унищожените през последните няколко години гори в България са около 60 хиляди дка. Тези данни не включват незаконната сеч, която също допринася за влошеното състояние на горските екосистеми, голяма  част от които попадат в мрежата от защитени зони НАТУРА 2000.

Поради липсата на бюджетни средства повечето унищожени гори не могат да бъдат възстановени своевременно, което (поради липсата на естествено възобновяване, ерозионните процеси, навлизането на инвазивни видове и др.) причинява загуба на почвена покривка, деградация или промяна в типа местообитание. Това води до загуба на биологично разнообразие и влошаване екологичните функции на горите в засегнатите територии. Някои лесовъдски практики (като засаждане на монокултури) също допринасят за деградацията на ценни природни територии. Създадените по този начин гори изискват скъпоструващи отгледни мероприятия и са по-уязвими от природни бедствия.

Има ли гората нужда от помощ за своето възстановяване?

В естествени условия горите сами се грижат за това като предимствата на природните процеси са много: голямо видово и възрастово разнообразие, няма нужда от скъпи залесителни и отгледни мероприятия, гората има естествен характер със запазена естетическа и рекреационна и стойност, създадената мозайка от условия и местообитания стимулира биологичното разнообразие... Въпреки безспорните преимущества на естествените процеси понякога те протичат изключително бавно, а в някои случаи не водят до възобновяване на гората поради комплекс от ограничаващи фактори като: липсата на подраст (семена или самозалесили се дръвчета), зачимяване и висока плътност на мъртвата горска постилка, голяма площ на обезлесените територии или тежки условия на средата (силни ветрове, ниски температури, тънък и изцяло замръзващ почвен слой с малко хранителни вещества) характерни за някои растителни зони.

В такива случаи е добре да подпомогнем възстановяването на гората посредством дейности по залесяване, които са съобразени с естествените възобновителни процеси и традиционния видов състав за съответната територия. Към изкуственото възобновяване на гората следва да се пристъпва внимателно за да се избягват грешки като засаждането само на един дървесен вид, обричащи създадената гора на лесно унищожение от болести, вредители или природни бедствия. Еновидовите и едновъзрастови гори (монокултури) са слабо устойчиви срещу вредители или природни бедствия и не допринасят за опазване на биологичното разнообразие.

При изкуственото възобновяване следва да се спазват определени правила като опазване и стимулиране на налични естествен подраст, използване на комплекс от местни видове с различни екологични изисквания (светло- и влаголюбивост, предпочитания към почвата, скорост на растеж, структура на кореновата система и короната, размери и др.), стимулиране на естествените възобновителни процеси. Този подход изисква повече грижи и внимание, но гарантира създаването на разнообразни, жизнени и устойчиви млади гори, които ще изпълняват своите екологични функции като допринасят за опазването на биологичното разнообразие.